Геният зад скоростните кутии с двоен съединител

Защо жадуваме за ръчни скоростни кутии, когато двойният съединител има огромни всестранни предимства?

Трансмисията с двоен съединител (DCT)е технология, измислена от малък екип инженери в Порше и родила се преди четири десетилетия. Днес тя е често срещана характеристика в повечето автомобили и в крайна сметка оказва огромно влияние върху начина им на управление.

В началото на 80-те години, процесорната мощност на трансмисията с двоен съединител на Porsche (PDK трансмисия), е била само малка част от това, което е днес.  Инженерите по това време са успели да я накарат да работи достатъчно добре, за да даде големи предимства на участниците в състезанията от група „C“ с Porsche 962 и в ралитата с Audi Quattro S1.Сега, когато технологията не само е усъвършенствана, но е и еволюирала в нещо много по-добро от първоначално представеното, как мислите, дали шофьорите настояват  за връщането на ръчните скоростни кутии?

Идеята на DCT теоретично е била да бъде възможно да се сменя работещия съединител, само за няколко милисекунди, без да се прекъсва въртящия момент. Чрез разделянето на предните скорости на скоростната кутия  между два отделни съединителя, всяка предна предавка може да бъде избрана предварително и да бъде променено съотношението. Това става чрез едновременното отваряне и съответно затваряне на съединителите, като така единият се изважда от уравнението и се включва другият. В този случай превключването се извършва не чрез физическото избиране на всяка предавка, а чрез отварянето и затварянето на съединителите. Въпреки, че идеята е била добра, липсата на бързина направило невъзможно перфектното им синхронизиране, което от своя страна водело до отскачане на автомобила напред при превключване, като същевременно се е натоварвало и самото задвижване. Липсвали са изискаността и здравината, които трябвало да отговорят на изискванията на ежедневните пътни автомобили.

Двадесет години по-късно обаче, високоскоростната обработка и развитието на технологията за мокър съединител в стил мотоциклет, най-накрая довели до превръщането на DCT в перфектна производствена реалност. Но ако случаят е такъв, защо тогава много от шофьорите все още жадуват за ръчна скоростна кутия и в някои случаи дори налагат повторното ѝ въвеждане в автомобили, от които тя вече е премахната?

От една страна това може да се дължи на психологията на шофьорите. Средното време за плавно превключване с H-шаблон е около половин секунда. По време на преходния период на DCT, при моторните спортове се появиха автоматизирани ръчни трансмисии с един съединител, като Selespeed на Alfa Romeo и SMG на BMW . И двете бяха критикувани, че са бавни, в сравнение с ръчните скорости, въпреки че цифрите показваха точно обратното. Един от инженерите отдаде това разногласие на възприятието, тъй като реално шофьорът няма какво да прави, докато се извършва смяната. Това може и да е така и да е една от вероятните причини безспорно по-бързите DCT да останат непопулярни, сред по-ентусиазираните шофьори. Колкото и добра да е разработката обаче, при нея липсва предизвикателството да се произвежда добре координирана смяна.Това е участието на водача и чистото удоволствие от извличането на най-доброто от един автомобил, което по ирония на съдбата автоматизацията никога не може да замени.